История и принципи на таекуондо
Таекуондо е корейско бойно изкуство за самозащита, използващо удари с крака и ръце. Името му се състои от три корейски думи: “TAE” (удар с крак), “КУОН” (юмрук, удар с ръка) и “ДО” (път, дух, система).
Възникване и развитие
Таекуондо е създадено преди повече от 2000 години на Корейския полуостров и през вековете е претърпяло множество изменения, за да достигне до съвременната си форма. Днес повече от 150 милиона души по света практикуват олимпийско таекуондо, което го прави глобален спорт с международно признание и част от олимпийското семейство от Игрите в Сидни през 2000 година.
Основните елементи на таекуондо
- Основна техника – блокове, позиции, стъпки и удари с крака и ръце.
- Пумсе – поредица от техники срещу въображаем противник.
- Спаринг – включва 4 основни компонента: дистанция, тайминг, чувство за пространство и защита.
- Кьопа – чупене на дъски със специална техника.
- Хосинсул – техники за самоотбрана, включително ключове, захвати и хвърляния.
Принципи на таекуондо
- Учтивост
- Почтеност
- Постоянство
- Самоконтрол
- Непоколебим дух
Важни дати и събития от историята на олимпийското таекуондо
| 28 май 1973 г. | Oснована е световната федерация по олимпийско таекуондо в Сеул, Южна Корея. |
| 2 май 1976 г. | Създаден е европейският таекуондо съюз (ETU). |
| 17 септември 1988 г. | Таекуондо дебютира като демонстративен спорт на олимпиадата в Сеул, Южна Корея. |
| 4 септември 1994 г. | По време на сесията на МОК в Париж, таекуондо става официален олимпийски спорт за игрите в Сидни 2000. |
| 1976 г. | Д-р Валерий Найденов съставя първите групи, трениращи таекуондо в България. |
| 26 октомври 1994 г. | Създадена е Българската федерация по таекуондо – WT. |
Бързи връзки
